Сама по света

Милка Петрова-Коралова успява още от съвсем ранни години да разбере, че животът си струва да бъде живян като низ от пътувания, приключения, срещи с непознати светове. Това нейно, съвсем рано проговорило, скиталческо чувство, я изправя лице в лице както с изкушенията на неизвестното, така и срещу предразсъдъцитена една все още упорита патриархална среда по отношение на представи за полезното възпитание на детето.

 .......

 Известно е колко интересно-актуална за литературата ни е темата за пътя, за преодоляването на изкуствените бариери пред духа.Романът-пътепис на Милка Петрова се включва органично в тоя тъй привлекателен контекст от литературата ни. Авторката е съумяла да опише със завидна лекота и артистично очарование скиталчествата си. Силно впечатление оставя усетът и, преди всичко, за духовните измерения на странстването, който ни открива необикновено богат, откъм нюанси, пейзаж на съвсем млада чувствителност.

Проф. Здравко Чолаков